Градски транспорт по Априлов

   Гледните точки идват с 222 и си отиват с него. Седиш и зяпаш нечии живот през пластмасов затвор на колела. Никъде не си толкова студен и толкова на място. 

   Ето ти гледната точка за вчера - мразиш 222. То носи спомените на ледени кристали. Не обичаш да виждаш РПУ- то, баничарницата с червения кант, спирката срещу медицинския. Не искаш.

   Дните на осмия ти обучителен цикъл - самотата навсякъде и тъмнината на "всичко, което предстои" . Това е 222-то - мястото, където всичко предстои. Домът ми. Приятелите ми. Успехите ми. Целувките на оня гларус. Всичко се мержелее далеко по паважа.

    Днес. Септемврийското слънце е всичко, което е важно. Важна е сутринта и дупката в злокобното ми училище. Свободният ъгъл в "затвора" ( мнение на човек, който знае какво е Starry Night ). Важни са хората, чиито отегчени муцуни искам да запомня завинаги. Важно е, че има гларус, от когото бягам. Дали когато избягам от гларуса ще започна да се возя на 222?! Не зная. Важно е, че 222 носи нещо, което ми харесва. Важното е, че 222 идва и трябва да си хвана автобуса.

   Гледни точки. Мъка. Радост. Дъги и разни такива. Нищо съдържателно. Искам да спазвам принципа на Брьотон и да изобразя сюрреалистично чисто какво усещам. 

   Картина с пирон.

    Шише без дъно на паваж.

      Шивашко предприятие нощем. 

   Гледните точки са всичко, което желая. Желая ги развратно. Сексуално и перверзно. Желая ги като алкохолик гърлото на бутилката. Като никотинов пушек сутрин. Желая ги както модернист желае неяснота около ясното. Желая ги. Всички. Полигамно ги желая. Едновременно и сега. Веднага.

    Големият и бял хладилник на нощта.

"Отмъщението на кестените" - Вики... Стрелец

Върви.

Крачи настрани. И после пак направо.

Говори.

Реч.

Цикличност от изстрадани мечти.

Рита кестен. Той полита.

Утре ще се скита.

Ще вика и мълчи.

Ще броди по паважа

Ще гали с нежен поглед обрулените клонове, липи

Октомври ще подритне други кестен.

И той ще полети и скита

В свят на философия от мъгли

В свят на димни струйки 

В свят на мълчалив поток

От неизказани истории

И боклук.

Основно месец на боклук.

Кестените падат.

Тях ги ритат безразборно.

Кестените пропищяват.

Никой чува ли ги? Не.

Има ли защо пък?!?

Зная ли...

Кестените, казват, отмъщават.

Твоята история : Апокалипсис / Your story : The Apocalypse

Представете си апокалипсиса... Как ще свърши всичко? Ще имаме ли двадесет и четири часа за реакция? Бавна смърт ли ще е? Смърт ли ще е? Ще усетим ли? Ще има ли интернет след това? 

Сподели своята история за апокалипсис долу в коментарите!

Imagine the apocalypse... How does it all end? Will we have twenty four hours to react? Will it be a slow death? Will it be death? Would we be able to feel it? Will an Internet connection be available afterwards?

Share your apocalyptic story in the comments below!

Моментни желания:

Сън, разцепващ всяка частица време и атом.

Хибернация на тялото, свобода за ума.

Разтопения часовник на Дали.

Изкуството на разговора от Магрит.

Искам да не гледам бялата стена, а да съзирам дим по бялата повърхност на река в Авиньон.

От всичко най-много обаче желая да съм на седалка във влак.

Bill Ryder-Jones - Two To Birkenhead

Велика мисъл на човечеството #x

   Ще направим басейн над реката, където ше кажем, че водата е по-чиста от тази в долутечащата си река, ще сложим парапет и хората ще имат привилегията да наблюдават как листата падат по повърхността на реката през решетките, на този парапет. И знаете ли кое е най-великото?
   Че хората наистина се връзват.

Мина за планинските вечери

   Нощеска в Рудозем изчезват всички демони. Звучи неконвенционално и смотано, но е така. В Рудозем е така.

   През деня грее слънце. Всичко е видимо, че даже да го наречем привидно. Ярко синьото небе без облак чак до наситения ръб на планината... Там някое дете е бутнало бурканчето със зелената боя, която е очертала интензивна линия.  Детето е замазало боята по целия лист, чак до пътя вляво, а после е добавило и малко жълтеникаво отгоре - все пак, септември е. Умело и наивно, само детската кретивност създава нещо толкова ярко. По-късно и светлосенките на западното слънце идват. Точно там, някъде между залеза и сивото, очертанията на стъкления похлупак лъсват. Виждаш едва проблясващия овал на капака, на дневния си капан. 

   Тогава ти светва. Лицемерните усмивки на лелките, които от години говорят за теб. Намръщената рижа котка до супермаркета. Сянката на Съвета. Погледът ти върху гръмоотвода на кулата, която гордо стърчи срещу престарелите социалистически лебеди, олицетворяващи хармонията. В град, който само е чувал за такава. Светва ти! Няма такава заблуда в целия свят! Събрана е под капака на тоя град с размера на човешка плюнка.

   След залез всичко започва да става по-меко. Цветовете, за тях говоря. Намъкваш дебелата риза на дядо ти и слизаш чак долу до римския мост. Оттам имаш точно минута или две са наблюдаваш реката. После се чувстваш нелепо и си отиваш.

   Идва вечер. Минаваш по улиците на детството си, но понеже си слушал Simple Minds и усещаш как бунтарската ти кръв кипи в градуса на осемдесетте, показваш среден пръст на всеки завой, чиято мрачна история помниш. Прибираш се. Ядеш. Усмихваш се. Лягаш "да спиш".

   Това е единственото време, когато Рудозем става тих. Във всеки смисъл на думата тих. Не виждаш вече стъкления похлупак. Само широкото небе опира о върховете на боровете и сякаш се крепи на тях. Вселената е наплюла тазвечершното небе и е скрила Луната. Точици трептят лъстиво там горе и те омайват. Градчето, заедно с цялата му пехота и разузнавателна част, се е охладило от студения въздух и е притихнало. Всеки говор е замрял в някаква всеобща тишина. Единственият звук от дребните обитатели на обкръжаващата гора. Само аз, тихото скърцане на света и точиците горе ( т.е. наплютото от Вселената ).

   Простотата на тая картина е въздействаща единствено под тоя нощен стъклен кафез. Единствено тогава очите оценяват композицията от пейки в стил римски кенефи и табели за ближните села. В една такава проста тишина, проста ( но впечатляваща ) композиция човек съзира колко много демони обикалят градчето денем. Само скърцащите гуми на паркинга будят спомена за демоничността човешка в Рудозем. 

   Нощем в Рудозем с белите демони.

02/09/2015

Дим от кървави цигари

   Маги стана и отиде в кухнята. Движение, добре оттренирано. Лютеница и MTV. Металика и няк'ва люлка. Маги мрази израза люлка на... ; като дете тя се люлееше и виждаше нещата по-ясно, а смисъла на израза, това неясно начало... Не. Твърде много клише, за да е класика. Защото Маги силно вярваше, че глупостта остава клише, но никога класика.
   Изми си чинията и погледна през прозореца. Депресета ходят в черно на първи септември. Определението за ходене на училище. Седна на масата и изпи едно малко от запасите на техните. Денят е твърде празен, щом започваш да мислиш с какво можеш да го изпълниш.
   Обу се и излезе. Тротоари. Три пейки, едната заета от кварталния пияница. Още не е тръгнал на лов. Залез. Минута по-късно нищото на след залеза. Защо никой не пише за след залеза?
   Пловдив е досаден минута след залез слънце. Маги седи на бетонен ръб три преки по-надолу. Между блоковете близо до мола. Молът. Кутията на комерсиалния тъпизъм, подхранван от 15-годишни с набъбнали портмонета. Е, историята как банкнотите им от по два лева се натрупаха там не е важна, нали така?! Тя е всеизвестна. Гледа ръждясалия кант на бараката отсреща и се опитва да го превърне в струйка дим от кървава цигара на художник сюрреалист. Определено кървава цигара е по-пълнокръвна метафора за ранена душа. Всички сме опаковани, мамка му!
   Изпушва си последната цигара. Става и лапва няк'ва дъвка. Незнайно защо в днешното общество да хойкаш с някого, чието лице нямаш време да запомниш, е по на почит от пристрастеност към никотина.
    Надува Dead Inside на слушалки. Маги не е dead inside. Пука се по шевовете inside out.
   Уупс, кола до пешеходната пътека.
    Не, не я прегазиха. Само камион ( или за по-стилно - ТИР )  щеше да свърши тази работа. Гадното безпощадно шведско извратено VOLVO заковава на място. Маги пресича.
    Съжалявам, драматичният край не е и днес.
    Прибира се. Лютеница на филия и MTV. Запасът на техните е изчерпан.


01/09/2015

Към Muse и тяхната "Psycho"

Поздравления! Някой наистина взе, ме изрази какво се случва по наща тая скверна земя...