Върви.
Крачи настрани. И после пак направо.
Говори.
Реч.
Цикличност от изстрадани мечти.
Рита кестен. Той полита.
Утре ще се скита.
Ще вика и мълчи.
Ще броди по паважа
Ще гали с нежен поглед обрулените клонове, липи
Октомври ще подритне други кестен.
И той ще полети и скита
В свят на философия от мъгли
В свят на димни струйки
В свят на мълчалив поток
От неизказани истории
И боклук.
Основно месец на боклук.
Кестените падат.
Тях ги ритат безразборно.
Кестените пропищяват.
Никой чува ли ги? Не.
Има ли защо пък?!?
Зная ли...
Кестените, казват, отмъщават.
No comments:
Post a Comment