Седяха двама във влака. Говореха, говореха, говореха. И да, говореха. Инда и Линида. Звучат странно; да бе, знам. Та Инда гледаше Линида. И замлъкнаха, Е, помълчаха си за малко. Линида гледаше през широкия прозорец, дето влака щедро предоставяше на всеки пътник; безкористно, по всяко време. И тя зяпаше. Червените щръкове покрай релсовата линия. Инда се чудеше какво ли прави там самотен онзи хълм. Освен да си е хълм, какъв ли щеше да е, ако беше човек? Щеше ли да мърда оживено на съседната седалка или щеше да седи както сега - тихо и достойно.
Не говореха. Мълчаха. За минута - две, не повече.
- Какви са електроните по същността си - първите или антипървите частици?
Тишината си седеше лениво там.
Линида се обърна и го зяпнна. Тихо и умислено беше.
- Не знам.
Инда обясни защо се чуди. Браво. Добре. Пак стана тихо.
- Науката дефинира всичко, нали?
- Опитва се.
- Защо?
- Защото нещата се повтарят и е хубаво някой да ги запише.
- Тишината повтаря ли се?
- Еее.. Не знам.
- Не, не се повтаря, мисля. Тишината е сега и е специална. Тишината не чака повторението, тя го предизвиква.
- Тишината е наука. Тишината е нетрептящата вълна от въздуха, от материята.
- Да бе, ясно. В един филм, обаче, казаха за науката, че ако нещо се повтаряло, някой трябвало да го наблюдава и да забележи закономерност. Каква закономерност има в тишината?
- Тишината се появява в сравнително едни и същи ситуации..
- Но не значи едно и също.
- Хората я усещат по приблизително еднакъв начин.
- Не можеш да знаеш какво усещат хората.
- Напротив.
- Добре.
Спогледаха се.
- Добре де, ако тишината е величина, каква ще й е мерната единица? Секунди, думи, спомени, докосвания, какво?
Инда се замисли. Честно, имаше известна доза мнителност в теорията... Наистина.
- Все още не знам.
- Научи.
- Как?
- С опит.
- Опитът може ли да е мерна единица?
- Твърде относителна би била такава мерна единица...
- Е, то науката е относителна... Понятията поне.
- Тогава как нещо относително ще дефинира друга относителност?
- Каква друга относителност?
- Животът.
- Е... Да. Странно е. Ама кой пък друг ще може да постави някакви повтарящи се модели?
- Няма такива модели, има статистически принцип на вероятностите, който хората следват.
- Мамка му.
- Добре.
Тишина.
Инда и Линида се гледаха.
Влакът спря.
Те слязоха.
- Относително тишината се измерва в чувства.
- Значи така било...
Не говореха. Мълчаха. За минута - две, не повече.
- Какви са електроните по същността си - първите или антипървите частици?
Тишината си седеше лениво там.
Линида се обърна и го зяпнна. Тихо и умислено беше.
- Не знам.
Инда обясни защо се чуди. Браво. Добре. Пак стана тихо.
- Науката дефинира всичко, нали?
- Опитва се.
- Защо?
- Защото нещата се повтарят и е хубаво някой да ги запише.
- Тишината повтаря ли се?
- Еее.. Не знам.
- Не, не се повтаря, мисля. Тишината е сега и е специална. Тишината не чака повторението, тя го предизвиква.
- Тишината е наука. Тишината е нетрептящата вълна от въздуха, от материята.
- Да бе, ясно. В един филм, обаче, казаха за науката, че ако нещо се повтаряло, някой трябвало да го наблюдава и да забележи закономерност. Каква закономерност има в тишината?
- Тишината се появява в сравнително едни и същи ситуации..
- Но не значи едно и също.
- Хората я усещат по приблизително еднакъв начин.
- Не можеш да знаеш какво усещат хората.
- Напротив.
- Добре.
Спогледаха се.
- Добре де, ако тишината е величина, каква ще й е мерната единица? Секунди, думи, спомени, докосвания, какво?
Инда се замисли. Честно, имаше известна доза мнителност в теорията... Наистина.
- Все още не знам.
- Научи.
- Как?
- С опит.
- Опитът може ли да е мерна единица?
- Твърде относителна би била такава мерна единица...
- Е, то науката е относителна... Понятията поне.
- Тогава как нещо относително ще дефинира друга относителност?
- Каква друга относителност?
- Животът.
- Е... Да. Странно е. Ама кой пък друг ще може да постави някакви повтарящи се модели?
- Няма такива модели, има статистически принцип на вероятностите, който хората следват.
- Мамка му.
- Добре.
Тишина.
Инда и Линида се гледаха.
Влакът спря.
Те слязоха.
- Относително тишината се измерва в чувства.
- Значи така било...
No comments:
Post a Comment