Дим от кървави цигари

   Маги стана и отиде в кухнята. Движение, добре оттренирано. Лютеница и MTV. Металика и няк'ва люлка. Маги мрази израза люлка на... ; като дете тя се люлееше и виждаше нещата по-ясно, а смисъла на израза, това неясно начало... Не. Твърде много клише, за да е класика. Защото Маги силно вярваше, че глупостта остава клише, но никога класика.
   Изми си чинията и погледна през прозореца. Депресета ходят в черно на първи септември. Определението за ходене на училище. Седна на масата и изпи едно малко от запасите на техните. Денят е твърде празен, щом започваш да мислиш с какво можеш да го изпълниш.
   Обу се и излезе. Тротоари. Три пейки, едната заета от кварталния пияница. Още не е тръгнал на лов. Залез. Минута по-късно нищото на след залеза. Защо никой не пише за след залеза?
   Пловдив е досаден минута след залез слънце. Маги седи на бетонен ръб три преки по-надолу. Между блоковете близо до мола. Молът. Кутията на комерсиалния тъпизъм, подхранван от 15-годишни с набъбнали портмонета. Е, историята как банкнотите им от по два лева се натрупаха там не е важна, нали така?! Тя е всеизвестна. Гледа ръждясалия кант на бараката отсреща и се опитва да го превърне в струйка дим от кървава цигара на художник сюрреалист. Определено кървава цигара е по-пълнокръвна метафора за ранена душа. Всички сме опаковани, мамка му!
   Изпушва си последната цигара. Става и лапва няк'ва дъвка. Незнайно защо в днешното общество да хойкаш с някого, чието лице нямаш време да запомниш, е по на почит от пристрастеност към никотина.
    Надува Dead Inside на слушалки. Маги не е dead inside. Пука се по шевовете inside out.
   Уупс, кола до пешеходната пътека.
    Не, не я прегазиха. Само камион ( или за по-стилно - ТИР )  щеше да свърши тази работа. Гадното безпощадно шведско извратено VOLVO заковава на място. Маги пресича.
    Съжалявам, драматичният край не е и днес.
    Прибира се. Лютеница на филия и MTV. Запасът на техните е изчерпан.


01/09/2015

Ако някога го прочетеш

Ако някога го прочетеш.... Знай!
Скърбя за всеки чифт очи.
Скърбя за всеки поглед.
Скърбя за всякоя си дума.
Скърбя за всичката съдба.
Скърбя.
Наистина.
И плача.
И не заради подлост,
Ум,
Коварство...
Плача.
Не заради чувства.
Не заради дъжд.
Не заради лудост.
Съжалявам... И просто плача.
Съжалявам за погледи и думи.
Съжалявам, че сравнявам.
Сравнявам очи.
Сравнявам съдби.
И скърбя.
Не заради подлост.
Не заради лудост.
Не заради страст,
А просто плача.
А просто чакам
И скърбя.

"Like a Satellite"....

Random day. Practice C1 book on the table. Eating. Searching through Youtube.

I found the German Eurovision representator in.. I forgot the year. It's Lena with her song Satellite. I have had just a few moments in my life ( so far )  to experience finding out a song that describes myn feelings in the past but at a current moment. I start thinking: How are we supposed to get advice and recognition of our feelings just after we had taken action?
I am really astonished by the trivia of our lives. It is inevitable we made mistakes. Ok. But, leaving the scars of our mistakes and ongoing stories, how entartaining life can be with all of its curves and jokes?
Don't worry - you'll make your mistakes today. That's fine. You'll suffer. You'll get depressed. You'll lose friends. You'll talk to strangers. All of these are fine. They are natural in their non-aesthetisc shades. But how hard will you laugh when hearing the lyrics of the song you needed half a year ago?! How would you feel realising that your feelings are put in a song you are listening to at the present moment? As if one has burried your feelings in a book waiting for you at the attic, dusty and mature with all this time...
Let's take for example Emil Konrad's book. It's not the paperback novel that can be encountered on a shelf at the bookstore, but is undoubtedly not a sample of modern genius's work. Still, I found out how disturbing it may be to read your past from the sit on the afternoon train. It was an experience of getting to know yourself years after living through a definite moment. Same is the connection with songs - they are there ( not on a shelf but still in the space ), waiting for your arrival, never giving you a special sign of their significance, magnidicently glowing between the spacial distrubution of the Nothing and your intensely fulfilled inner matter.
So, the next question is on the line:
How can we possibly get rid of a period in our existence when a song, a book or simply a girl sitting on the bus stop may result in our memories coming flooding back.