Гледните точки идват с 222 и си отиват с него. Седиш и зяпаш нечии живот през пластмасов затвор на колела. Никъде не си толкова студен и толкова на място.
Ето ти гледната точка за вчера - мразиш 222. То носи спомените на ледени кристали. Не обичаш да виждаш РПУ- то, баничарницата с червения кант, спирката срещу медицинския. Не искаш.
Дните на осмия ти обучителен цикъл - самотата навсякъде и тъмнината на "всичко, което предстои" . Това е 222-то - мястото, където всичко предстои. Домът ми. Приятелите ми. Успехите ми. Целувките на оня гларус. Всичко се мержелее далеко по паважа.
Днес. Септемврийското слънце е всичко, което е важно. Важна е сутринта и дупката в злокобното ми училище. Свободният ъгъл в "затвора" ( мнение на човек, който знае какво е Starry Night ). Важни са хората, чиито отегчени муцуни искам да запомня завинаги. Важно е, че има гларус, от когото бягам. Дали когато избягам от гларуса ще започна да се возя на 222?! Не зная. Важно е, че 222 носи нещо, което ми харесва. Важното е, че 222 идва и трябва да си хвана автобуса.
Гледни точки. Мъка. Радост. Дъги и разни такива. Нищо съдържателно. Искам да спазвам принципа на Брьотон и да изобразя сюрреалистично чисто какво усещам.
Картина с пирон.
Шише без дъно на паваж.
Шивашко предприятие нощем.
Гледните точки са всичко, което желая. Желая ги развратно. Сексуално и перверзно. Желая ги като алкохолик гърлото на бутилката. Като никотинов пушек сутрин. Желая ги както модернист желае неяснота около ясното. Желая ги. Всички. Полигамно ги желая. Едновременно и сега. Веднага.
Големият и бял хладилник на нощта.
No comments:
Post a Comment