Мина за планинските вечери

   Нощеска в Рудозем изчезват всички демони. Звучи неконвенционално и смотано, но е така. В Рудозем е така.

   През деня грее слънце. Всичко е видимо, че даже да го наречем привидно. Ярко синьото небе без облак чак до наситения ръб на планината... Там някое дете е бутнало бурканчето със зелената боя, която е очертала интензивна линия.  Детето е замазало боята по целия лист, чак до пътя вляво, а после е добавило и малко жълтеникаво отгоре - все пак, септември е. Умело и наивно, само детската кретивност създава нещо толкова ярко. По-късно и светлосенките на западното слънце идват. Точно там, някъде между залеза и сивото, очертанията на стъкления похлупак лъсват. Виждаш едва проблясващия овал на капака, на дневния си капан. 

   Тогава ти светва. Лицемерните усмивки на лелките, които от години говорят за теб. Намръщената рижа котка до супермаркета. Сянката на Съвета. Погледът ти върху гръмоотвода на кулата, която гордо стърчи срещу престарелите социалистически лебеди, олицетворяващи хармонията. В град, който само е чувал за такава. Светва ти! Няма такава заблуда в целия свят! Събрана е под капака на тоя град с размера на човешка плюнка.

   След залез всичко започва да става по-меко. Цветовете, за тях говоря. Намъкваш дебелата риза на дядо ти и слизаш чак долу до римския мост. Оттам имаш точно минута или две са наблюдаваш реката. После се чувстваш нелепо и си отиваш.

   Идва вечер. Минаваш по улиците на детството си, но понеже си слушал Simple Minds и усещаш как бунтарската ти кръв кипи в градуса на осемдесетте, показваш среден пръст на всеки завой, чиято мрачна история помниш. Прибираш се. Ядеш. Усмихваш се. Лягаш "да спиш".

   Това е единственото време, когато Рудозем става тих. Във всеки смисъл на думата тих. Не виждаш вече стъкления похлупак. Само широкото небе опира о върховете на боровете и сякаш се крепи на тях. Вселената е наплюла тазвечершното небе и е скрила Луната. Точици трептят лъстиво там горе и те омайват. Градчето, заедно с цялата му пехота и разузнавателна част, се е охладило от студения въздух и е притихнало. Всеки говор е замрял в някаква всеобща тишина. Единственият звук от дребните обитатели на обкръжаващата гора. Само аз, тихото скърцане на света и точиците горе ( т.е. наплютото от Вселената ).

   Простотата на тая картина е въздействаща единствено под тоя нощен стъклен кафез. Единствено тогава очите оценяват композицията от пейки в стил римски кенефи и табели за ближните села. В една такава проста тишина, проста ( но впечатляваща ) композиция човек съзира колко много демони обикалят градчето денем. Само скърцащите гуми на паркинга будят спомена за демоничността човешка в Рудозем. 

   Нощем в Рудозем с белите демони.

02/09/2015

Автобусни случки.

Чудно. Търси. Не намира.

Чудно. В себе си се взира.

Пукне. Не умира. Стане.

Не го бива.

Издънка от човешка плът.

Плюе камъните обли.

Прескача строеве и кризи,

Прескача страх от вън.

Свободен е във всяка дума. 

Свободен е от всяка дума.

Свободен е от всеки къшей.

Свободният Ботев ми цитира,

както че вчера е видял свят,

А днес го тъй добре разбира.

Баби с отворен говор думат,

Но не знаят нито реалност, нито ден,

Нито пък за утре, днес и вчера.

Свободата кърви в блясък славен и неповторим. Нека кърви,

Може пък да зарасне.

Думи празни, преповтаряни.

Мъжът на спирката.

Баба брой едно.

Баба брой две.

Младолик пътник.

Всеки плюе и презира,

Всеки мрънка и разбира,

Всеки.

Защо България е тръгнала натам?! 

Защо ли, питате зад гърба на бабата на болното дете. 

Достойнство има ли в смеха, износен от преструвка и самосъжаление?!

Кое е туй специалното, което тъй добре сте взели от доблестното патриотство, от сбъднатия идеал?

Автобуса си върви, дами и господа, българи... Да. Върви си.

Пробвай, страшно няма!!!..

Опити.
Безкрайни
Твърде трайни
Далеч не так омайни
Опити.
Пазене на тайни
Заглушаване на жалби
Опити.

Досадни 

Неизбежни

Опити.

Декемврийско слънце

Над юнски поля

Опити.

Фадо в късен час

Кафе без аромат

Опити.

                                                                                 Незавършена реалност

                                                                                  Нежна грешка

Опити.

Дистанция

Жажда

Опити.

Очи и              разлики

Погледи и схващания

Опити.

Неразбрани

Полски рок

Опити.

Забравени

Неизиграни

Опити.

Очи

Сутрин

Опити?!...

The Zodiac Prejudice : The Pisces Issue ( Part 1 )

"And he is Pisces?! What? Are you nuts?!"
It was the voice of school girl that irritates the innocent walls of the gym. A blonde in her ethno dress was too worries about a friend's astrological match. Obviously, she didn't bother to involve as much audience as possible.
"Shut up! Come on, I don't want everyone to know, " said the object of probable Pisces madness, " Let's go to the cafeteria."
Walking out of the gym, the smell of communal sweat left behind and fresh air came in. God bless the process of glucose synthesis!
As passing through the sad yard, they met people. People of any kind, of any zodiacal sign or of any appearance. As reality reflects everything, it is a hard task for one to notice the main in the reflection; among the graceful shine of Sun in her hair or the deep look of his ocean eyes, the fireplace of their eyes or the musical smile of friends' it is a complicated task to outline the main prejudice you would like to dedicate yourself to. Please, don't deny your dedication to a prejudice. The truth is everyone has a prejudice to judge others according to. But this is just a story. Right?
By a window, down the hall, the blonde and the mad were quietly discussing the globally insignificant question of a crush. They deformed it over and over again, putting it in and out of different aspects. Although a teenage discussion isn't something to impress the old generations, the newly risen topic of zodiacal compatibility. Hundreds of  years old statistics successfully receives a trivial character nowadays. How ironically practical. So how would it be possible for a Pisces to fall for Sagittarius? Was it serious? Interpretation is all one can count on as there is nothing more to be counted on in these cases.
"So you are saying he is kind of cute?"
"Mmh, yes. I don't like the word cute. He is ... Impressive."
"I still can't understand how you get to like a  Pisces?"
"Hey!!!"
"What?"
"Stop classifying people... By your damn zodiacal bullshit."
"Why? It is true. It is statistics. Long-termed. It is still going on. And I am sticking to it."
"Man, come on! You are not right! Pisces or Cancer or Moncer - it is meaningless."
"There is no Moncer in the zodiac " the blonde cut out.
"Why?! You say so! A fucking guru says so! It is a damn scale, " she jumped from her chair, " for evaluating people before even asking them if they liked cheese!!!"
The dark-haired ( sp far known as "she" ), Maggie, walked out of the cafeteria angrily enough to grab some attention. As usual, confused eyes fell at her friend.
Why would anyone be judged before even knowing them? It is a degradation of humanity. That's how Maggie considered all kinds of factors that affected one's opinion beforehand.
"It's a total shit!" she whispered while walking across the yard. She was not a stupid girl, therefore she knew people can't be perfectly good. They have preconceived opinions built on judgements. Prejudices vary - beauty or not, smart or not, rich or not, the right zodiacal sign or not, easy or not... There's no moderate level - either you are or you are not. You want to make friends with an all-about-metal peer? Are you all-about-metal or not? You like one's voice. Are you in love or not?!
It is a world of prejudice, yes. I want to kiss you but you have the preconceived idea that kissing is only a form of showing your deepest love. I want to cut my hands. You pre-judged me - you think I am a psycho. You listen to The Smiths, I to Muse. We are freaks, together in the prejudice, right?
Maggie pulled the locker of hostile green metal and took a bar of chocolate. Sat and ate it. The smell of sweat was excluded now. She vividly remembered last night - how she had walked down the lane with him, had gone to the regatta zone, had sat on a bench. They had talked little of everything they could share. Confusion. Tension in a peaceful manner. A release of laughter. Then they had kissed. Like hell. Who of them gave a shit about zodiacal signs under each others trembling fingers?! Little did they care. Actually, how can one have prejudice?
If being objective, one can't judge something without experiencing it because they don't know its true value and reason. The connotation of good and bad nowadays is too flexible. A prejudice can be a past event, not a judgement.
And so on . They had kissed. They had got home. It was a past event. Could Maggie have prejudice now?
What for?!
Did she have such?
The bar of chocolate had gone.