Седя на балкона си и лежерно наблюдавам как цветовете на залеза пълзят по фасадата на съседната сграда и премигват ярко в прозорците й. Завряла съм си й някаква дива лавандула под носа и се чудя дали не си мисля глупости, щом ми идва идеята, че хората се различават като залезите на различни месеци.
От чисто естетична гледна точка, залезите на всеки месец имат различни нюанси, светлина и усещане. Предполагам, прекарвали сте някой декемврийски съботен следобед в леглото, ровейки в интернет, докато синкавата светлина на деня прераства в наситен здрач. Знаете какво е чувството. А сега се сетете и за миналото лято, когато слънцето бавно и съвсем открито отстъпи на нощта юлската вечер, а вие търсехте прохлада в някое занимание. Очевидно е, че разлика в усещанията има. Споменът е винаги за залез, но представата ви е различна за различните месеци?
Ето сега, например, пролетният здрач бавно и сигурно изпровожда светлината. А тя догаря във всички тонове на оранжавеещите облаци, стигайки тоновете на наситено цикламено и пурпур. Красиво е. Аз си седя с лавандулата, наблюдавам зеленината долу и хората, които минават току спокойно, току припряно. Няма как да не си помисля : не сме ли именно ние сделката между деня и нощта, която получава различен нюанс, също както сезоните са различни?
Служейки си със фактите и малка доза абстрактност мога да определя Човека като същество на деня и нощта едновременно. Да, тук няма нищо библейско в контраста, просто малко повече Яворов. Наистина "две души" се борят в нас, изгаряйки ни в реалността. Колкото и да се предполага, че е постигнала съвременната наука, няма формула, която да промени и изтрие вътрешните конфликти на една личност. Та без тях, това не би била личност, а просто маса мускули и сухожилия. Истинското в личността е стремежът към истина и лаконичното й изказване. Само и единствено изолираният човек, който е държан като физически и психологически пленник, може да е безразличен. Човешко е да горим, да поддържаме огъня възможно най-дълго, защото огъня пречиства и дава път към Окровения.
Всеки пожар, обаче, има своя история, характер и посока на разпростиране. а то залезът си е вид пожар.. Та значи, всеки човек има своя история и природа, според които различаваме нюанса му. Когато се запознаем с някого, започваме да търсим обяснение защо е такъв, какво прави, как и защо и прочие. Изследваме неговия залез и се опитваме да стигнем по-дълбоко от "виждането" му. Про изследването на залезите ( или хората ) често постигаме ниво, на което усещаме повече, отколкото знаем, и така сме убедени, че познаваме обекта повече от детайлно. Красива мисъл... Като се замислите, сигурна съм, че откривате ваши приятели и познати, които усещате повече отколкото познавате и именно това ви привлича да изследвате пожара. Обаче мислили ли сте, че колкото повече се впускате в нечии пожар, изследвайки цеетовете на нечии залез, вашият собствен цвят става все по-труден за определяне?
Изкуството на емпатията, понеже тя със сигурност е изкуство, се препоръчва на всеки в днешно време. Както с всяко друго изкуство, така и с емпатия не може да се борави масово. Това не са празните разсъждения на един човек за друг. Емпатия значи съпреживяване. Готови ли сте да преживеете емоционално менталността на друг човек? Готови ли сте да се изправите като някого другиго и да слеете вашия цвят с чуждия? И ако го направите, то можете ли да сте наясно какъв е бил първоначалният ви цвят?
Ако мислите, че владеете изкуството на емпатията, то можете ли да си спомните вашия цвят? Вие сте син или дъщеря. Приятел. Любим човек. Съпруг. Професионалист. Майка или баща. Част от общност. Опознавайки двете страни на всяка от тези единици и изпитвайки конфликтите им, би трябвало в края на деня да можете да си спомните цвета на собствения си залез. Това е валидно за тези, които смятат, че владеят изкуството на емпатията. Вие би трябвало да знаете как околните и интересите ви оцветяват душата ви. А аз просто си седя на градския балкон и зяпам залеза с китка лавандула.
В заключение, необходимо е да спомена, че някои неща са по-първични и красиви именно с това; няма нужда да ги украсяваме с тежки думи и излишна сложнос. Все пак, оствете им поне разсъждаването, щом сте взели естетиката.
От чисто естетична гледна точка, залезите на всеки месец имат различни нюанси, светлина и усещане. Предполагам, прекарвали сте някой декемврийски съботен следобед в леглото, ровейки в интернет, докато синкавата светлина на деня прераства в наситен здрач. Знаете какво е чувството. А сега се сетете и за миналото лято, когато слънцето бавно и съвсем открито отстъпи на нощта юлската вечер, а вие търсехте прохлада в някое занимание. Очевидно е, че разлика в усещанията има. Споменът е винаги за залез, но представата ви е различна за различните месеци?
Ето сега, например, пролетният здрач бавно и сигурно изпровожда светлината. А тя догаря във всички тонове на оранжавеещите облаци, стигайки тоновете на наситено цикламено и пурпур. Красиво е. Аз си седя с лавандулата, наблюдавам зеленината долу и хората, които минават току спокойно, току припряно. Няма как да не си помисля : не сме ли именно ние сделката между деня и нощта, която получава различен нюанс, също както сезоните са различни?
Служейки си със фактите и малка доза абстрактност мога да определя Човека като същество на деня и нощта едновременно. Да, тук няма нищо библейско в контраста, просто малко повече Яворов. Наистина "две души" се борят в нас, изгаряйки ни в реалността. Колкото и да се предполага, че е постигнала съвременната наука, няма формула, която да промени и изтрие вътрешните конфликти на една личност. Та без тях, това не би била личност, а просто маса мускули и сухожилия. Истинското в личността е стремежът към истина и лаконичното й изказване. Само и единствено изолираният човек, който е държан като физически и психологически пленник, може да е безразличен. Човешко е да горим, да поддържаме огъня възможно най-дълго, защото огъня пречиства и дава път към Окровения.
Всеки пожар, обаче, има своя история, характер и посока на разпростиране. а то залезът си е вид пожар.. Та значи, всеки човек има своя история и природа, според които различаваме нюанса му. Когато се запознаем с някого, започваме да търсим обяснение защо е такъв, какво прави, как и защо и прочие. Изследваме неговия залез и се опитваме да стигнем по-дълбоко от "виждането" му. Про изследването на залезите ( или хората ) често постигаме ниво, на което усещаме повече, отколкото знаем, и така сме убедени, че познаваме обекта повече от детайлно. Красива мисъл... Като се замислите, сигурна съм, че откривате ваши приятели и познати, които усещате повече отколкото познавате и именно това ви привлича да изследвате пожара. Обаче мислили ли сте, че колкото повече се впускате в нечии пожар, изследвайки цеетовете на нечии залез, вашият собствен цвят става все по-труден за определяне?
Изкуството на емпатията, понеже тя със сигурност е изкуство, се препоръчва на всеки в днешно време. Както с всяко друго изкуство, така и с емпатия не може да се борави масово. Това не са празните разсъждения на един човек за друг. Емпатия значи съпреживяване. Готови ли сте да преживеете емоционално менталността на друг човек? Готови ли сте да се изправите като някого другиго и да слеете вашия цвят с чуждия? И ако го направите, то можете ли да сте наясно какъв е бил първоначалният ви цвят?
Ако мислите, че владеете изкуството на емпатията, то можете ли да си спомните вашия цвят? Вие сте син или дъщеря. Приятел. Любим човек. Съпруг. Професионалист. Майка или баща. Част от общност. Опознавайки двете страни на всяка от тези единици и изпитвайки конфликтите им, би трябвало в края на деня да можете да си спомните цвета на собствения си залез. Това е валидно за тези, които смятат, че владеят изкуството на емпатията. Вие би трябвало да знаете как околните и интересите ви оцветяват душата ви. А аз просто си седя на градския балкон и зяпам залеза с китка лавандула.
В заключение, необходимо е да спомена, че някои неща са по-първични и красиви именно с това; няма нужда да ги украсяваме с тежки думи и излишна сложнос. Все пак, оствете им поне разсъждаването, щом сте взели естетиката.
