Кои са българските маймуни?

"Ненавистта - о, тя пиянство е! И жажда."

- Шарл Бодлер

    Отново съм седнала в градския. Докато търся слушалките в чантата си, чувам нервен женски глас:

   - Еее, с тея слушалки, значи, като маймуни сте всички!


  Жената слиза от автобуса и дочувам няколко смънкани псувни от устата на тийнейджърите до вратата. Разбирам ги. И аз самата вадя слушалките си в този момент. И все пак... Нещо не ми харесва в цялата ситуация. Не са псувните, нито нервният тон.... Мисля, че има нещо, в което е права.

    "... като маймуни сте всички!"... Права е, да. Не слушалките ни правят маймуни, те просто показват, че сме станали такива. Всеки ден се качвам в градския и гледам как хората се изолират с техните слушалки, аз слагам моите в отговор. Масово е младите да не чуват...Не им се слуша нищо, което пътниците биха казали. Защото знаят какво ще кажат - нищо хубаво. Трагично е, ако се замислим, че дори 13-годишните не могат да слушат за нещата от живота без да се депресират и отрекат от всичко. Още по-трагично е, че и хората на 20, 30, 40 и нагоре все по-често просто си запушват ушите по същата причина. Не им се слуша нищо, но по-добре нищото да звучи като рок или поп от любимото десетилетие.

    Станали сме маймуни. Безспорно. Толкова сме уморени от собствените си проблеми и маймунщините, които ни се случват, че вече дори не кимаме на мъжа, който отстъпва място в автобуса, или онзи, който ни се извинява, че ни е бутнал. Един злобен поглед стига, нали? Що пък да не стига? Що да кимаме или да казваме "Няма проблем." на тоя, който в толкова щастлив и безгрижен, че ни отстъпва мястото или се извинява?! Що ли пък?...

    Оскотяли сме. Закърнели сме. Българинът си мисли, че се внедрява в света като размахва iPhone и цитира два сериала, в които пак става въпрос за българското село.

Пояснение: то май само в българското село остана нещо истинско и автентично, що се касае до морал

   Някакви хора препускат наляво-надясно, мислят си, че с някакви чуждици ще постигнат някакви резултати и накрая като ги питаш нещо те започват с "някакси". Ама то не оцеляваме ли точно "някакси"?  След упадъка на моралните ценности, някъде вдясно и нагоре от леността, има останали още няколко човека. Иначе България е станала джунгла, не държава.

    Джунгла е и всички се оправят по законите й. Групи от маймуни са си намерили по някой друг лъв, там където е имало община,  и му носят дарове само и само да каже на едрите хищници да не закачат маймунското дърво много очевидно, ами малко да поразиграят цирк. Лъвовете получават каквото си пожелаят, ако не засегнат интереса на по-сериозните хищници. Пак лъвове, ама по-отгоре в хранителната верига. И тея, дето са отгоре, по цял ден си лежат, препичат се на благодатно слънчице и мислят какво да забъркат, та по-нискостоящите да има какво да правят. Дотук с лъвовете.

   А ние... Ние сме маймуните. От дърво на дърво, скачаме на все по-крехки клони и силно се надяваме да не паднем. Не е наша вината - няма къде да се хванем,- но долу дебнат зверове. Те ни нападат с нови изисквания, нови и нови, и все по-трудни, и все по-невъзможни... Няма откъде да откъснем банани - хищниците вардят дървото с бананите само за предателите сред нашето маймунско семейство. Повтаряме си, че сме много сплотени и споделяме плановете си да се измъкнем от тая мизерна Джунгла, а после ги гледаме маймуните как плюскат щедро от дървото, а плановете ни са вече осуетени.

    И стигаме така до днес. Дарвин не знам дали е минавал наоколо, ама ако е имало маймуни като нас, нямаше да има еволюция. Ние сме антитеза на еволюцията. България е развъдник на маймуни и това е факт. Толкоз. Влизаме в училище и ни правят на маймуни. Излизаме от училище - пак ни правят на маймуни. Влизаме в университета, излизаме, търсим работа - правят ни на маймуни. Правим си кафе и гледаме "сериозно журналистическо предаване" " - пак гледаме маймуни, нискоинтелигентни, но с претенции. Отиваме на работа - шефове, колеги, доносници, клюкари, министри, бумащина - правят ни на маймуни. Лекарят - и той ни прави на маймуни. Прибираме се, уморени и озлобени, скарваме се на децата и правим и тях на маймуни, за да не ги направи някой друг. Това е нашият маймунски живот. В Джунглата. Преди й казваха България, ама сега вече не знам какво е... Територия някаква... Дива, запустяла и свирепа.


   Нещо не ми се слуша музика вече. Не ми се слуша нищо. Някаква топка ме удари в стомаха, ей така - както си седя. Маймуна ли съм аз? Маймуна ли съм, щом всеки ден изолирам случващото се и зяпам през прозореца? Ненавистта е навсякъде сред нас и ние не го осъзнаваме - опиянени сме от презрение един към друг. Всеки се надсмива на маймуната срещу него, но не осъзнава той в какво животно се е превърнал и кои са животните, които го управляват. Кой както може - все на маймуни ни прави, защото позволяваме. Цитирането на Ботев не помага, да ви кажа. Пак ще сте маймуни. Вярно, останалите ще махат с опашка подир вашето знание... Не е достатъчно да си само смел и бунтар, нито пък само умен, за да успееш. Нужно е да си Човек.