Зодиакален плейлист. Zodiacal Playlist.

Just another playlist... This one is created for Nicole.


Овен/Aries :

1) The White Stripes - Seven Nation Army
2) Imagine Dragons - Warriors
3) L7 - Shove

Телец/Taurus:

1) Bill Ryder-Jones - Two To Birkinhead
2) We Are The Ocean - Good For You
3) Noah Gundersen - Halo

Близнаци/Gemini:

1) The Kooks -Seaside
2) Lionel Richie - Say You, Say Me
3) Jack White - Lazaretto

Рак/Cancer:

1) Bon Jovi - Bed of Roses
2) Robben Ford - Poor Kelly Blues
3) Death Cab For Cutie - Black Sun

Лъв/Leo:

1) KISS - I Was Made For Loving You
2) The Runaways - Cherry Bomb
3) Nirvana - Marigold

Дева/Virgo:

1) The Zutons - Zuton Fever
2) The Last Shadow Puppets - Standing Next To Me
3) Muse - Feeling Good

Везни/Libra:

1) Tammi Terell - All I Do Is Think About You
2) Jimi Hendrix - Crosstown Traffic
3) Red Hot Chili Peppers - Otherside

Скорпион/Scorpio:

1) Muse - Supermassive Black Hole
2) Alice Cooper - Poison
3) Nickelback - S.E.X.

Стрелец/Sagittarius:

1) Slaves - Cheer Up London
2) Simple Minds - Don't You ( Forget About Me )
3) Green Day - Wake Me Up When September Ends

Козирог/Capricorn:

1) Muse - Liquid State
2) Rage Against The Machine - Killing In The Name
3) Aloe Blacc - I Need A Dollar

Водолей/Aquarius:

1) Ostava - Sex In The Morning
2) Audioslave - Show Me How To Live
3) Deep Purple - Smoke On The Water

Риби/Pisces:

1) The xx - Infinity
2) Muse - Save Me
3) The Marmozets - Move, Shake, Hide

Момичето с белите кецове ( втора част )

   Сега, предполагам, очаквате да ви разкажа как с Михаела водихме интересен и средно-интелигентен разговор. Нали? Няма да стане.
   И мен ме е яд, де. Не си мислете, че самообладанието, лъхащо от тоя текст, се дължи на равнодушие. Равнодушието разделя хората надве групи. Също като тези на гарата. Едните са винаги равнодушни, другите - не. Не ми се слуша как вие понякога сте или не сте. Все пак всеки понякога е нещо си... Не е ли глупаво? Разделят ни по толкова жалки показатели - какъв цвят ти бил носът или колко далече си от Атлантическия океан. Фракции, групи, маси, показатели и простотии! Свеждат живота до това.
   Сигурен съм, че глупостите, които слушаме всеки ден нямат никакво значение. Не е важно какво чуваш. В повечето случаи. Важно е какво виждаш. Нещо като кроткото наблюдение на гарата - виждам идиоти, виждам тихи зубъри или шумни стратези или коварни погледи в разни посоки. Равнодушието е показател, мразя да седя до хора с равнодушен и примирен поглед. Парите са показател ( кофти, но вярно ), жал ми е да гледам как неувереността гордо се разхожда наоколо в известни марки. Не че нещо, ама е тъпо да не можеш да опознаеш някого зад всичките тея етикети, не мислите ли? Мразя да седя и  до този тип хора, които не им пука за нищо. Ти си със слушалки, защото не искаш да слушаш глупостите на околните, но пича с празния поглед до теб просто е увиснал като сопол на седалката и зяпа всичко по един и същи начин.
   Абе... Много разсъждавам. Не искам да мисля за тези неща, които не мога да поправя сам... Но мисля. Понякога. Откакто окачих сюрреалистичната пейка на стената срещу леглото ми. В тази връзка, нищо не стана с Михаела. Седях на пейката и мълчах още три минути. Тя каза, че влака идва и се разделихме. Толкоз беше. После се поздравявахме. Няколко пъти. През тея две седмици направо ми се ревеше, честно. Може ли да съм толкова тъп?! Ама честно! Казват, че момчетата като искали да ти вземат номера го вземали. Ама и аз исках. Ама нищо! Василе, много си смотан! Защо нищо не направи? Защо седиш като пън? Всеки ден. Всеки месец? Нищо не правиш? Смотльо! 
   Всеки ден това чувах в главата си. Всяка сутрин ( почти ) Михаела минаваше край мен и ми се усмихваше. Знам, че тая работа не трае вечно, момичетата са по-упорити, но все пак и на тях надали им е все тая дали някой се държи като пън или не. Оф! Нищо не искам от момичетата като цяло. Хубави са. Обаче винаги, когато се опиташ да говорите те започват да си пипат косата, да седят изпъчени, да си развяват ръцете напред-назад ( според Таня, за да си покажат лакираните нокти, които никой всъщност не забелязва ). Как да говориш нормално с тях?! Никой ли не може да води нормален разговор без да мисли за секс? То е ясно, че всички мислим за секс, ама не се очаква всеки срещнат да предизвиква такива мисли! И го казва момче. Не знам на тея момичета какво им става, ама не е приятно за гледане. Особено на гарата - там всички евтини движения, жестове и престорени смехове отекват по-ясно от където и да е другаде. Наблюдавайте!

Сега по темата с Михаела:

Само да отбележа, че в часовете на скука и зяпане единствено в пейката няма какво друго да си мисли човек. Пейките носят депресия.

   Друга сутрин. Часът е 06:14. Вокалистът на Queens of  The Stone Age мрънчи нещо. Решил съм. Днес ще говоря с Михаела и това е! Само не знам как.

   Седя и не гледам котките. Масовката от идиоти си е по местата. Добре. Сега пък Джак Уайт вие за няк'ва армия. Армия, битка, разговор. Стегни се! Михаела. Отново топлота лъха от съненото й лице. Красива е. Днес антената я няма. Забелязах, че когато минава покрай мен, имам чувството, че съм на терасата вечер и усещам вятъра ( то бива от 7-мия етаж да не го усещам ). Нещо такова е - изпълваща с живот прохлада с привкус на юлско течение. Зарежете това описание! Опитах твърде много пъти...

Снощи, предишната вечер и всяка друга вечер. И следобед:

    Страх ме е. Отвратен. Мизерен. Гнусен. Проклет. Живот. Гнусна песен на злото и на всичко. Мразя да съм вкъщи. Мразя това място. Мразя всяко място, което не наричам дом. Не мога да го нарека. Искам просто да спя. Да спя някъде, в някоя канавка и като Оскар да зяпам звездите, после да хвана сифилис и като Мопасан да описвам неща, които само аз виждам, защото само аз мога наистина да ги видя. Искам да пукна в тая шибана канавка; не искам да гледам фалшивите стени на фалшивия дом, в който всички шибани фалшиви пердета и боклуци скриват всичко истинско. Искам да бъда на гарата като някой скитник, който наблюдава всичко и го вижда правилно и изчистено. Не искам боклука на живота! 

    Всеки ден просто зяпам рисунката на пейката или си мисля за Михаела и нейната антена. Очи. Ръце. Вманиачавам се. После осъзнавам, че баща ми ми говори глупости и очаква да го слушам. Защо изобщо го очаква, когато разговорът между фалшивите стени е просто фалшив?

Да се върнем на темата.

    Михаела излезе. Станах от пейката. 

- Здравей.

   Тя се обърна.

- Здрасти. Как си?

- Добре съм, Ти?

- Спи ми се,

- Защо?

- Очевидно от недоспиване.

   Кратка пауза.

- Това не прозвуча много добре.

- Няма проблем. Просто е гадно, когато хората задават тъпи въпроси.

- Нещо такова.

    Не пътувахме заедно. Не й поисках номера. Нищо такова. Не си мислете, че стана нещо особено. Просто я попитах с кой влак пътува на обяд. Каза два и половина. Там бях. Таня не. Михаела беше сама. Говорихме. Доста. За какво ли не. Мисля, че разбираше защо бяхме там. Имаше естествено привличане, което не смятах да крия. Но аз не го показах, както не показвах нищо друго. Имаше добър вкус за музика. И четеше блогове за отглеждане на домати, когато й станеше тъпо.

   Минаха дни. Всичко се въртеше около сутрешния кратък разговор, пътуването с нея по обед, разговорите ни. Всичко беше това. Другото беше просто фонтан от някакви хора, някакви изречения и някакви мисли. Смисленото и моментното беше Михаела. Тя беше онова, което усещах, че не съм усещал преди. Не ви говоря за любов, не! В това бъдете сигурни. Веднъж тя ми каза:

- Винаги нося бели кецове.

- Защо?

- Мисля си, че така не цапам нищо, където и да ида.Бялото не цапа, само него го цапат.

   Аз мълча.

- Звучи смотано, знам.

- Звучи, но не е. Поне така мисля.

- Наистина ли?

- Да.

   Мислех за това с бялото много време. Оказа се грешно. Минаха два месеца в разговори и дойде денят, от който ме беше страх. Честно, страх ме беше. Не ме е страх, че нямам пари за автобуса или че някоя муцуна ще ме набие, нито че ще пукна. То и с мен и без мен колелото се върти. Страх ме беше, обаче, че в тоя шибан ден нищо няма да направя.

The Freak of Freakland

There is a day. That's today. I traveled on a train. There was a train. I've been waiting for a Cancer to come to the station. There is a Cancer at the station. I had waited for a conversation with the Cancer. There was a conversation witht the Cancer. I had waited to travel with the Cancer. There was a common commute to Freakland. I had longed to travel with the Cancer by the window of the train to Freakland. There was me travelling by the window. The Cancer wasn't there.
We got to Freakland. We stapped foot separately. Every freak of Freakland stared at me. There was a communal staring. I had to wait and speak to the Cancer. There wasn't such thing. There were headphones and I put them. I should have waited for the Cancer. I didn't waited for the Cancer. The Cancer walked behind my back. There wasn't face by my side. There was mistake in all of it. I should've stopped and waited for the Cancer.
Should?
Orpheus lost the modern Eurydice.
The Freak of Freakland wasn't a freak. The Freak become a freak on Freakland.



End.

The Zodiac Prejudice : The Pisces Issue ( Part 1 )

"And he is Pisces?! What? Are you nuts?!"
It was the voice of school girl that irritates the innocent walls of the gym. A blonde in her ethno dress was too worries about a friend's astrological match. Obviously, she didn't bother to involve as much audience as possible.
"Shut up! Come on, I don't want everyone to know, " said the object of probable Pisces madness, " Let's go to the cafeteria."
Walking out of the gym, the smell of communal sweat left behind and fresh air came in. God bless the process of glucose synthesis!
As passing through the sad yard, they met people. People of any kind, of any zodiacal sign or of any appearance. As reality reflects everything, it is a hard task for one to notice the main in the reflection; among the graceful shine of Sun in her hair or the deep look of his ocean eyes, the fireplace of their eyes or the musical smile of friends' it is a complicated task to outline the main prejudice you would like to dedicate yourself to. Please, don't deny your dedication to a prejudice. The truth is everyone has a prejudice to judge others according to. But this is just a story. Right?
By a window, down the hall, the blonde and the mad were quietly discussing the globally insignificant question of a crush. They deformed it over and over again, putting it in and out of different aspects. Although a teenage discussion isn't something to impress the old generations, the newly risen topic of zodiacal compatibility. Hundreds of  years old statistics successfully receives a trivial character nowadays. How ironically practical. So how would it be possible for a Pisces to fall for Sagittarius? Was it serious? Interpretation is all one can count on as there is nothing more to be counted on in these cases.
"So you are saying he is kind of cute?"
"Mmh, yes. I don't like the word cute. He is ... Impressive."
"I still can't understand how you get to like a  Pisces?"
"Hey!!!"
"What?"
"Stop classifying people... By your damn zodiacal bullshit."
"Why? It is true. It is statistics. Long-termed. It is still going on. And I am sticking to it."
"Man, come on! You are not right! Pisces or Cancer or Moncer - it is meaningless."
"There is no Moncer in the zodiac " the blonde cut out.
"Why?! You say so! A fucking guru says so! It is a damn scale, " she jumped from her chair, " for evaluating people before even asking them if they liked cheese!!!"
The dark-haired ( sp far known as "she" ), Maggie, walked out of the cafeteria angrily enough to grab some attention. As usual, confused eyes fell at her friend.
Why would anyone be judged before even knowing them? It is a degradation of humanity. That's how Maggie considered all kinds of factors that affected one's opinion beforehand.
"It's a total shit!" she whispered while walking across the yard. She was not a stupid girl, therefore she knew people can't be perfectly good. They have preconceived opinions built on judgements. Prejudices vary - beauty or not, smart or not, rich or not, the right zodiacal sign or not, easy or not... There's no moderate level - either you are or you are not. You want to make friends with an all-about-metal peer? Are you all-about-metal or not? You like one's voice. Are you in love or not?!
It is a world of prejudice, yes. I want to kiss you but you have the preconceived idea that kissing is only a form of showing your deepest love. I want to cut my hands. You pre-judged me - you think I am a psycho. You listen to The Smiths, I to Muse. We are freaks, together in the prejudice, right?
Maggie pulled the locker of hostile green metal and took a bar of chocolate. Sat and ate it. The smell of sweat was excluded now. She vividly remembered last night - how she had walked down the lane with him, had gone to the regatta zone, had sat on a bench. They had talked little of everything they could share. Confusion. Tension in a peaceful manner. A release of laughter. Then they had kissed. Like hell. Who of them gave a shit about zodiacal signs under each others trembling fingers?! Little did they care. Actually, how can one have prejudice?
If being objective, one can't judge something without experiencing it because they don't know its true value and reason. The connotation of good and bad nowadays is too flexible. A prejudice can be a past event, not a judgement.
And so on . They had kissed. They had got home. It was a past event. Could Maggie have prejudice now?
What for?!
Did she have such?
The bar of chocolate had gone.