Всеки от нас преминава през фази на промени - било то в работно място, възраст, образование, любов и т.н В момента собственият ми опит ме пощипва тук к там, уж на шега, казва ми да търся промените. А както знаете - промяна без разчистване не може.
В преддипломните седмици имам концентрирано поради времевия си лимит време за разсъждение. Повечето пъти наистина стигам до някакво Аз-съждение. И определено не е от раз. :) Тъй като ходът на времето ме притиска, промяната, която се налага да направя в практичен и емоционален план ми се струва още по-колосална. Забелязвам, че когато човек остава повече време сам или ангажиран с някакви зубърски дейности, започва да вижда по-ясно картинката. Наистина хората се познават по делата в един момент.
От опита ми с хора от всякакви породи мога да заявя, че не породата попада във филтъра. Никога ме съм си мислила, че времето ще ми даде по-ясна представа за хората. Колкото и да ми се иска да ви кажа отново, че всичко е тук и всичко е сега - то това не е така. След като времето на тук и сега отмине, започвате да си спомняте как сте се усмихвали тогава. Този човек ви е карал да сте част от световното тук и сега, не само от вашето собствено. Този човек може да е приятел, леля Пенка от павилиона, старо гадже или дори някой от компанията. Да си спомните за тези хора значи да усетите тяхното отсъствие сега. Започвате да се чудите защо стана така. Какво се обърка.
И големият въпрос с бонус точки: Кой е виновен?
Отговорът е много прост, хора. Няма виновни. Освен когато има и са ясно, но това са други неща, за които не говоря сега. Единственият виновен е времето, защото то ви дава представата кое е стойностно и сега. То ви кара да видите кои хора отиват в графата mute и кои бихте чули без да кажат и дума. Започвате да чаткате, че няма значение колко добре си прекарвате с някого, ако няма смисъл. Ако няма близост между вас. А и не всяка близост е трайна.
Та да... За такива неща си мисля в последно време и доста промени в малката ми графика стават неизбежни. Неминуемо чояек страда ит загубите, които краят на един период нанася. Какъвто и да е този период в тематично отношение. Нищо не се променя с това, че споделих с вас. Но пък... и вие може да си мислите точно това някъде в пространството. Но споко - всяка промяна завършва. Няма как. Надявам се, когато промяната завърши, Аз-съжденията ми да са плод на нещо умно. И ако може да не съм раз-карала хората, които са като ядката на кайсията. Бих се радвала да запазя тези, чиято семка е също толкова приятна, колкото и плода.
В преддипломните седмици имам концентрирано поради времевия си лимит време за разсъждение. Повечето пъти наистина стигам до някакво Аз-съждение. И определено не е от раз. :) Тъй като ходът на времето ме притиска, промяната, която се налага да направя в практичен и емоционален план ми се струва още по-колосална. Забелязвам, че когато човек остава повече време сам или ангажиран с някакви зубърски дейности, започва да вижда по-ясно картинката. Наистина хората се познават по делата в един момент.
От опита ми с хора от всякакви породи мога да заявя, че не породата попада във филтъра. Никога ме съм си мислила, че времето ще ми даде по-ясна представа за хората. Колкото и да ми се иска да ви кажа отново, че всичко е тук и всичко е сега - то това не е така. След като времето на тук и сега отмине, започвате да си спомняте как сте се усмихвали тогава. Този човек ви е карал да сте част от световното тук и сега, не само от вашето собствено. Този човек може да е приятел, леля Пенка от павилиона, старо гадже или дори някой от компанията. Да си спомните за тези хора значи да усетите тяхното отсъствие сега. Започвате да се чудите защо стана така. Какво се обърка.
И големият въпрос с бонус точки: Кой е виновен?
Отговорът е много прост, хора. Няма виновни. Освен когато има и са ясно, но това са други неща, за които не говоря сега. Единственият виновен е времето, защото то ви дава представата кое е стойностно и сега. То ви кара да видите кои хора отиват в графата mute и кои бихте чули без да кажат и дума. Започвате да чаткате, че няма значение колко добре си прекарвате с някого, ако няма смисъл. Ако няма близост между вас. А и не всяка близост е трайна.
Та да... За такива неща си мисля в последно време и доста промени в малката ми графика стават неизбежни. Неминуемо чояек страда ит загубите, които краят на един период нанася. Какъвто и да е този период в тематично отношение. Нищо не се променя с това, че споделих с вас. Но пък... и вие може да си мислите точно това някъде в пространството. Но споко - всяка промяна завършва. Няма как. Надявам се, когато промяната завърши, Аз-съжденията ми да са плод на нещо умно. И ако може да не съм раз-карала хората, които са като ядката на кайсията. Бих се радвала да запазя тези, чиято семка е също толкова приятна, колкото и плода.
No comments:
Post a Comment