В нощ през август
боси, стъпките ми
отекват по
звездна твърд

и
всичко, за което
слушам и чета,
усещам по грозния асфалт.

Боровете са публика
на танците,
които духът отнася
някъде                                  отвъд

Умореният асфалт,
празното шосе
и театрално лампите да светят -
какъв декор
е по-необходим
сред
          замрели
                          планини...



Мина Константинова