Относно сега

Какво от това, че живеем сега,
щом животът ни е скършено клонче върба...

Какво от това, че живеем сега,
щом глухи и слепи търсим нощта...

Какво от това, че живеем сега,
щом, заблудени, мразим свойта тъга...

Какво от това, че живеем сега,
щом ридаем, проклинаме една,
собствената наша съдба...

Какво от това, че живеем сега,
щом допирът струва по-малко от човешка душа...

Какво от това, че живеем сега,
щом изгубил си всичко,
а наричаш го нищо, щом разпука зора...

И какво от това...
Живеем сега.
Мълчи нощта. Мълчи и твойта звезда.
Мълчи... Вечността.


29/07/2016
Мина Константинова