Да, днес, пардон, да кажа в рамките на 24 часа това ми е втората подобна публикация. Първата беше плод на някакво банално настроение, държа да подчертая в небанална обстановка. Сега съм сама и мисля среднощно над житейски въпроси. Следобедната ми публикация просто клъвна някоя друга тема на притеснение, но сега започвам да обмислям внимателно причината. И, вярвате ли, май стигам до някакъв извод.
Изборите. Причината за цялата душевна врява са изборите. По-точно страхът от тях. Пълна глупост е човек да се страхува да направи от себе си някого, но е така. Страхуваме се. И ти, да, знам, че и теб те е шубе от много работи!
Уж имаме големи възможности за всякакъв избор, но винаги има по нещо, което ни гложди и мрънка, че може би изборът ни не е правилен и че само след ден ще съжаляваме. И ние се страхуваме, че ще съжаляваме и че всичко ще се разпадне. Първо, няма да е всичко. Ако вземете идиотско решение по отношение на вашата кариера, то спокойно - днес четох в. "Марица" и е пълно с обяви за готвачи и шофьори, които са нужни на обществото. Сега като четете това и си мислете, че съм почти луда ( надявам се думата "почти" да фигурира ), дайте си сметка, че наистина е така. Имате милиони начини да изпълните мисията си; да освободите това, което искате. Ако ще ставате химик, давайте, страшно няма! Ако искате пък да станете даскал по музика, пак няма лошо. Само не пускайте на учениците някакви глупави песни от български сериали, моля ви! Каквото и да изберете, най-лошият вариант е да свършите с някоя непрестижна работа. В края на деня ще се приберете при любимия човек или котката, които може би ще са следствие на лош избор. Може да сте се засекли с партньора си в градския транспорт през юни. А всички знаем, че това не е никак романтично. Може да ви е връхлетяла любовта и да сте си казали "Айде бе, два пъти ще излезем и край." и краят да се е оказал три деца по-късно. Случва се.
Важното на всички тези страхове, които човек неминуемо изпитва като пеперуди в стомаха или потни длани на общинско гише, е крайната цел. Замислите се! Ти също. За какво се страхуваме? Защо? Какво искаме, та се страхуваме да не го изгубим чрез грешен избор? Простият и верен отговор е вечното желание за ЩАСТИЕ. Искаме животът ни да е низ от @, &, #, <, ~, > и • . Искаме всички препинателни знаци да имат щастлив привкус. Това е вярно. Но то не се постига без са сме опитали нещо различно. Няма как да оценим истински колко сме щастливи да имаме до себе си смотльото в левия ъгъл на снимката, ако не сме пострадали преди това. Мисля, че е някак естетически приемливо щастието да идва след известна доза депресивност. По-ярко е така. Няма как да сме щастливи на работното си място, ако пред нас не е седяла дилемата дали да изберем мечтата или лъскавия кабинет две улици по-надолу. Именно затова лошите избори не са лоши. Те са правилни само защото са избори. Изборите ни правят нещо повече от оня с ябълката пред физиономията, Das Man. Така че правете избори. И аз смятам да ги правя. Не знам колко зле може да свърши всичко, но се надявам, че в дъното на всичко стои едно голямо спокойствие, сигурност. Естетика.
Изборите. Причината за цялата душевна врява са изборите. По-точно страхът от тях. Пълна глупост е човек да се страхува да направи от себе си някого, но е така. Страхуваме се. И ти, да, знам, че и теб те е шубе от много работи!
Уж имаме големи възможности за всякакъв избор, но винаги има по нещо, което ни гложди и мрънка, че може би изборът ни не е правилен и че само след ден ще съжаляваме. И ние се страхуваме, че ще съжаляваме и че всичко ще се разпадне. Първо, няма да е всичко. Ако вземете идиотско решение по отношение на вашата кариера, то спокойно - днес четох в. "Марица" и е пълно с обяви за готвачи и шофьори, които са нужни на обществото. Сега като четете това и си мислете, че съм почти луда ( надявам се думата "почти" да фигурира ), дайте си сметка, че наистина е така. Имате милиони начини да изпълните мисията си; да освободите това, което искате. Ако ще ставате химик, давайте, страшно няма! Ако искате пък да станете даскал по музика, пак няма лошо. Само не пускайте на учениците някакви глупави песни от български сериали, моля ви! Каквото и да изберете, най-лошият вариант е да свършите с някоя непрестижна работа. В края на деня ще се приберете при любимия човек или котката, които може би ще са следствие на лош избор. Може да сте се засекли с партньора си в градския транспорт през юни. А всички знаем, че това не е никак романтично. Може да ви е връхлетяла любовта и да сте си казали "Айде бе, два пъти ще излезем и край." и краят да се е оказал три деца по-късно. Случва се.
Важното на всички тези страхове, които човек неминуемо изпитва като пеперуди в стомаха или потни длани на общинско гише, е крайната цел. Замислите се! Ти също. За какво се страхуваме? Защо? Какво искаме, та се страхуваме да не го изгубим чрез грешен избор? Простият и верен отговор е вечното желание за ЩАСТИЕ. Искаме животът ни да е низ от @, &, #, <, ~, > и • . Искаме всички препинателни знаци да имат щастлив привкус. Това е вярно. Но то не се постига без са сме опитали нещо различно. Няма как да оценим истински колко сме щастливи да имаме до себе си смотльото в левия ъгъл на снимката, ако не сме пострадали преди това. Мисля, че е някак естетически приемливо щастието да идва след известна доза депресивност. По-ярко е така. Няма как да сме щастливи на работното си място, ако пред нас не е седяла дилемата дали да изберем мечтата или лъскавия кабинет две улици по-надолу. Именно затова лошите избори не са лоши. Те са правилни само защото са избори. Изборите ни правят нещо повече от оня с ябълката пред физиономията, Das Man. Така че правете избори. И аз смятам да ги правя. Не знам колко зле може да свърши всичко, но се надявам, че в дъното на всичко стои едно голямо спокойствие, сигурност. Естетика.
No comments:
Post a Comment