Не знам откога взех да ставам банална, ама да ви кажа, това не е на добре. Следващата статия е за онези, които ще им се наложи да правят избори. Мина Константинова и часът на баналността.
Преди година по това време си бях същата. Е, почти де. Но в общи линии същата забита в някви книги муцуна, която върви и чете философия по рок кафета. Обаче това моткане си имаше и предимства - време за правене на избор е изобилие. Сега малко ми идва в повече, дотам че съм седнала до прозореца на любимия си Бар, седя и пиша шашава публикация за личния си живот... Повече никакъв коментар за филмарщината на астровлогърите.
Сигурно повечето от вас знаят колко е досадно да трябва да си избереш работата. Голяма е напаст тая работа. Родителите се опитват да подтикнат сгърчилото се от безумие дете да избере някаква смислена професия и с последни гърчове безумието се бори с откровената истина. Абе не е леко.... Та да, сега трябва да си избирам какво да работя и се питам каква е тая простотия. Искам да пътувам с влак по света и да пиша за храна, хора, депресии и такива неща. Ама наааа... Никой, брате, не държи да пътувам наляво-надясно и да ви говоря за света през моите очи. Реалност, която създава напрежението да трябва да избирам някаква сигурна работа.... "Тежко е, тежко..."
От друга страна, имам чисто филмарски проблем за първи път да се сблъскам с избора приятелство или любов. Пак глупости. Досега все ми беше чудно как си решават проблемите в книгите и по филмите, сега да ви кажа, още по-чудно ми е. И понеже моята натура знае да седи в бар и да пише за метафизично измислените си проблеми, но не и да си замъкне задника и да ги реши, работата става още по-гомняна. Поне да спомена, че в тоя Бар са супер пичове и имат вкус за музика. Данке, че сте създали зона на комфорт за изстрадалия задник на Мина Константинова, хора.
И сега да ви хвърля в тъча, знаехте ли, че птицечовката е жив фосил?!! Бахти... Фосили и противоречиви емоции. Бързият разбор на състоянието ми сочи, че:
- съм твърде зле, щом занимавам хората онлайн с житейска помия
- има доста истина в това, че хората имат нужда понякога да изразят това, което не оправдава кофти поезията
- имам нужда да кажа на прототипа на Кало, че за него иде реч в опитите ми за литературни изрезки
- Абе, Алеко Константинов имал ли е любима?.... И що всички добри автори са козрози? Не се ласкайте, рогати!
Хич не ми прави чест, че седя и мързелувам тук, докато хората вършат истинска работа и оставят нещо от себе си на света. Но пък какво по-смислено може да остави един обикновен човек освен любов и принос към доброто?.... Няколко тона въглероден диоксид също. Един естет, обаче, трябва да виси най-безсмислено сега и да си мисли за приятелите си, за любовта си към нещата и към хората, да му се яде дюнер от пресечката на Главната в Пловдив и едновременно с това да се чуди коя е песента. Пишещият естет в момента наистина се чуди как може да харесва Тошкова много неща, да ги критикува... Пък и направо го е срам как преди седмица критикуваше споделянето на сексуални претенции в Интернет, А сега говори за глупостите, които четете в момента. Суета, скъпи читатели, и самота в честота на мислите ми. Все пак, искам да кажа, че няма приятели или семейство, които да могат да издържат повече от глупостите ми. Благодаря ви.
Ай стига с тея филми... Заключение:
През каквито и избори да трябва да преминете, обаче, помнете, че има още милиони като вас. Или просто сте толкова тъп, че нямате нужда от милиони като вас. Та, помнете, че и птицечовката е жив фосил.
Толкоз.
Преди година по това време си бях същата. Е, почти де. Но в общи линии същата забита в някви книги муцуна, която върви и чете философия по рок кафета. Обаче това моткане си имаше и предимства - време за правене на избор е изобилие. Сега малко ми идва в повече, дотам че съм седнала до прозореца на любимия си Бар, седя и пиша шашава публикация за личния си живот... Повече никакъв коментар за филмарщината на астровлогърите.
Сигурно повечето от вас знаят колко е досадно да трябва да си избереш работата. Голяма е напаст тая работа. Родителите се опитват да подтикнат сгърчилото се от безумие дете да избере някаква смислена професия и с последни гърчове безумието се бори с откровената истина. Абе не е леко.... Та да, сега трябва да си избирам какво да работя и се питам каква е тая простотия. Искам да пътувам с влак по света и да пиша за храна, хора, депресии и такива неща. Ама наааа... Никой, брате, не държи да пътувам наляво-надясно и да ви говоря за света през моите очи. Реалност, която създава напрежението да трябва да избирам някаква сигурна работа.... "Тежко е, тежко..."
От друга страна, имам чисто филмарски проблем за първи път да се сблъскам с избора приятелство или любов. Пак глупости. Досега все ми беше чудно как си решават проблемите в книгите и по филмите, сега да ви кажа, още по-чудно ми е. И понеже моята натура знае да седи в бар и да пише за метафизично измислените си проблеми, но не и да си замъкне задника и да ги реши, работата става още по-гомняна. Поне да спомена, че в тоя Бар са супер пичове и имат вкус за музика. Данке, че сте създали зона на комфорт за изстрадалия задник на Мина Константинова, хора.
И сега да ви хвърля в тъча, знаехте ли, че птицечовката е жив фосил?!! Бахти... Фосили и противоречиви емоции. Бързият разбор на състоянието ми сочи, че:
- съм твърде зле, щом занимавам хората онлайн с житейска помия
- има доста истина в това, че хората имат нужда понякога да изразят това, което не оправдава кофти поезията
- имам нужда да кажа на прототипа на Кало, че за него иде реч в опитите ми за литературни изрезки
- Абе, Алеко Константинов имал ли е любима?.... И що всички добри автори са козрози? Не се ласкайте, рогати!
Хич не ми прави чест, че седя и мързелувам тук, докато хората вършат истинска работа и оставят нещо от себе си на света. Но пък какво по-смислено може да остави един обикновен човек освен любов и принос към доброто?.... Няколко тона въглероден диоксид също. Един естет, обаче, трябва да виси най-безсмислено сега и да си мисли за приятелите си, за любовта си към нещата и към хората, да му се яде дюнер от пресечката на Главната в Пловдив и едновременно с това да се чуди коя е песента. Пишещият естет в момента наистина се чуди как може да харесва Тошкова много неща, да ги критикува... Пък и направо го е срам как преди седмица критикуваше споделянето на сексуални претенции в Интернет, А сега говори за глупостите, които четете в момента. Суета, скъпи читатели, и самота в честота на мислите ми. Все пак, искам да кажа, че няма приятели или семейство, които да могат да издържат повече от глупостите ми. Благодаря ви.
Ай стига с тея филми... Заключение:
През каквито и избори да трябва да преминете, обаче, помнете, че има още милиони като вас. Или просто сте толкова тъп, че нямате нужда от милиони като вас. Та, помнете, че и птицечовката е жив фосил.
Толкоз.
No comments:
Post a Comment