Стоя до прозореца.
Нощ е. Наситена нощ. Гледам как лампите тъжно осветяват кухото пространство. Сигурно триумфално се къпят в мрака, очаквайки пурпурната сутрин. Смъртта, демек.
То не е работа и да си лампа... Ту си жив и всички те гледат като самото Слънце, ту те убиват и не си им нужен. Кофти.
Стоя права и гледам нощта. Казах вече, казах го това. Опитвам се да чувствам. Сега нищо няма да ме нарани. Но не работи, нещо в апарата ми се е прецакало. Жичките не дават искра. Гадост. Merde.
Като бях на 7 си мислех, че статуите са кухи и като ги пипнеш ще се счупят. И за кутията на Пандора ми беше интересно... Как така никой не е усетил движение вътре?
Всички спят. Кало сигурно също. А аз вегетирам и екзистенциално размишлявам по въпроса за усещанията. Искам да усетя нещо след този разговор. Започвам да се плаша, че пак ще се прецакам кардинално. Майната й на душевността... Тя е всичко, което си струва, но през повечето време е адска кучка... Като Luizza H.
Някой вижда ли прозорците, през които гледа?
08/12/98
Нощ е. Наситена нощ. Гледам как лампите тъжно осветяват кухото пространство. Сигурно триумфално се къпят в мрака, очаквайки пурпурната сутрин. Смъртта, демек.
То не е работа и да си лампа... Ту си жив и всички те гледат като самото Слънце, ту те убиват и не си им нужен. Кофти.
Стоя права и гледам нощта. Казах вече, казах го това. Опитвам се да чувствам. Сега нищо няма да ме нарани. Но не работи, нещо в апарата ми се е прецакало. Жичките не дават искра. Гадост. Merde.
Като бях на 7 си мислех, че статуите са кухи и като ги пипнеш ще се счупят. И за кутията на Пандора ми беше интересно... Как така никой не е усетил движение вътре?
Всички спят. Кало сигурно също. А аз вегетирам и екзистенциално размишлявам по въпроса за усещанията. Искам да усетя нещо след този разговор. Започвам да се плаша, че пак ще се прецакам кардинално. Майната й на душевността... Тя е всичко, което си струва, но през повечето време е адска кучка... Като Luizza H.
Някой вижда ли прозорците, през които гледа?
08/12/98
No comments:
Post a Comment