сънища от облаци

Поглед? Допир?
Милувка? Целувка?
Намек?
Дума?Какво?
Какво.
От ден на ден се чудя. Честно.
Чудя се и не мога да намеря отговора.
Защо си мисля за теб?
Чувствам се глупачка,
Обикновена тъмблър маниачка,
Разказваща за незнайни неща,
Които са добре познати вече.
Но не знам какво е - защо за теб мисля.
Денят ми минава да гледам облаци
И си спомням за твоите думи.
През нощта сънувам таксита,
Глупости и сълзи. Наистина.
Снощи сънувах една история.
Аз бях, но във чуждо тяло.
Ти беше, но о чуждо тяло.
Те бяха там. Сите досадии.
Ти говореше за цифри и гледаше напред.
Аз гледах облата колона.
Уж привидно е добре.
И то така си беше. А после скочихме
В такси и гледах как вятъра
Брулеше кичури от муглявата коса.
Не знаех защо си тъй жесток в мълчанието си.
И ми става неудобно, че го казвам. Ама плаках.
И събудих се от сълзи, не от друго. Рева само съня ми
Не и аз.
И така.
Просто да знаеш.
Липсваш ми.
Това е.
И не мислете, че е тийн драма.
То е тийн относителна реалност.
Очи.