Театър

Сценография

Фенерът -

безстрастен наблюдател

на хиляди небета

и под него на

рояци падат

златните искри

на Вселенски

откъснати

парчета.

Скърцат прогнилите 

                            дъски

под ритъма 

на стъпките им

                           зли

Драмата

Сладостно

       под тях              

по тях 

до тях           

през тях

сенките се сливат

също на рояк,

причакват се

и стават

заедно на прах.

Backstage

По шосето

зад театъра-небе

разпльокват се

и остават златолисти,

вехнещ плод,

напомнящ толко

предсмъртната

тъга,

която вятър есенен

довя. 

Мина Константинова