По здрачаване

Мрачна шир залезът покрива,
в целувка тополите свистят
гледат ги облаци,
осиротели,
горе, навеки занемели...
Тук е някога и оживява
всеки спомен, годен за въздишка.
Тук, сега плътта пропива
о земя неравна и треплива...
Поредната илюзия на духа.
Пия въздуха,
преливат жарки съдбини
и в буки потъмнели
крия своите болки и тъги.
Погребален марш са
лястовици
                    отлетели.
Край на всеки помен,
завеса,
подир й тъмнина.

Край, дотук.
Ще тръгваме ли...
щом пукне на
   кукумявка
песента.



Мина Константинова