Дим

Споделена е тъгата на онези двама,
чиито дим вятърът в нощта
отнася.
Копнеят те, жалеят по едно,
но тлеят под небето тука,
заедно.

По едно горят, чезнат и милеят,
по едно ноще в сънища си креят.
И винаги без ден ще тежко дишат,
копнеж по миналото все да виждат.

Споделена е тъгата на онези двама,
чиито дим вятърът в нощта
отнася.
Един до друг пушат и мълчат,
полу-живеят, сънищата им горчат.


03/2016