Коментар: лято, 2016

   Не знам с какво ще помня това лято след няколко години. С мивките за къртене ли, или пък с Brexit-а?... Или ще се сещам как съм гледала неуместно летящите над моето селище гларуси, докато светът си е затварял очите какво се е случвало в Турция?... И съм си мислела, че гларусите са някакъв ню ейдж символ на предстоящите беди... Фактът, че цялата хуманност е завзета, направо изхвърлена, от тероризъм, страх и манипулация на масите, е обезспокояващо безсмислен.
   Напоследък ми се струва, че все повече търсим чувството си за естетика именно поради факта, че сме безсилни да промени факти като навирането на корпоративни щрауси в политиката, завръщане към класическите авторитарни диктатури и масово разединение, което се е случвало неведнъж. Това, че в днешно време хората могат да бъдат разделяни от граници, от режими и политически рулетки е морално издевателство. Потресена съм... Наистина. Потресена съм, че в момента сме в положение, в което няма посока, към която да се обърнем - навсякъде моралът е манипулиран, потискан и изкривяван спрямо нечии облаги.

    И какво друго ни остава да пазим днес освен естетиката?... Във време, когато се рушат паметници, затварят се граници, нарушават се човешки права и хората се разделят формално; във време, в което целият ни живот е достъпен чрез няколко бутона, подлежим на кибер шпионаж и сме по-лесно класифицируеми отвсякога, във подобно време, в което няма място, което да е неутрално, някаква черна дупка, в това време единственото, което можем да се стремим да опазим, вярвам, е естетиката си.

Мина Константинова