Във влак се влачат двама,

тя гледа, той спи,

влакът трака из чуки ронливи

Слънце далече виси и изпада,

пурпура нощен наместо изгрява.

Във влак се влачат двама,

тя спи, той  гледа,

влакът се носи, вие се, крета.

Нощният плащ вред душите покрива,

мракът ридае, срива се в нейните

мъртви нозе.

Във влак се влачат двама,

тя мъртва, той полужив,

влакът препуска в дима си мъждив.

07/03/2016

Илюстрация: Мина Константинова