Хетера на нощта

    Виждам я далече, в центъра на действието. Зад дима от многото недовършени цигари, ферментирали напитки и музиката на хората и музикантите. Седи изправена на стола си, както би седяла благородна дама в 100-годишната си пищно украсена мебел.  

    Отпивам от зелената чаша пред мен. Опитвам тютюна си. Глъчката изпива всеки шум на нощта, но тук бих казал, че тя е естествения й звук. Няма нищо друго. Опивам се от погледът й. Той не е вперен в мен, а сякаш в нищото, в низините на другите, които тя наблюдава отвисоко. Горд поглед на животно преди да развеят червения плащ. Тъжна свобода на жигосан бик. О, какви очи! Обръща се. Косите й, прибрани в кок, потрепват. Сякаш не кичури, а пенливите вълни на море от абанос. Линиите на лицето й, осанката, тънките пръсти , устните й... Всичко. 

    Потрепват звездите от всичко тук, долу. Многогодишните фенери не помръдват, застинали в миража на полюшващи се хълбоци, смеха на дивите и тежките мъжки погледи на желание и безнадеждност. Насред всичко това седи тя, в трона си, приютявал мнозина преди нея, без да подбира на какво ще попадне. И тя не е селектирана. Просто императрица на нощта.

    Но не! Императрицата ще бъде утре отново на трона си, докато това явление ще бъде размит спомен, дянал истинския си образ някъде посред пустошта на дивото и самотата. Дуенде. Да. Тя е дуенде. Не се нуждае нито от дума повече.

    Отпивам. Опивам се от очакване, от напрежение. Хайде, иберийска хетера на нощта,  погледни ме! Погледни една сянка, която има име, но не и лице! Погледни един образ на мъжа, който няма да е твоят мъж! Погледни един скромен роб, неспособен да си позволи компанията ти! 

   Погледни ме.

   Безнадеждно, както биха го нарекли у дома, е да се надявам на такъв жест от нощта. Да отстъпи вниманието на своята любима дори и за миг. Сега помръдва. Всяка Нейна черта, всяко движение и поглед са живителни с една вълнуваща нотка драматизъм. Тя се носи по пространството, а не просто някъде там в него. 

    Обръща се. Оживях. Помъдрях. Остарях. Умрях. И пак се родих. Желая я. Желая тази сила. Желая тази красота. Желая да посрещна зората с нея. Желая всеки поглед и всяко нейно движение. Желая силата на живота. Желая живота.

    Става. Отпива бавно и естествено от чашата си, пресушава я, а тогава отива там, където ще се преродят всички. Прошепва нещо на музикантите. Отдръпват се, тя заема мястото на всички, без излишъци. Гърбът й се изпъва котешки. Вдига ръцете си във въздуха. 

    Звездите и нощта затаяват дъх заедно.