две кутии цигари
хляб
кафе

всичко, което ми трябва
да живея сама и не зле
подредено в списък
ред после ред,
както минават
дните в
сезоните, спретнати
вървят, нижейки се покрай
мен.
и на всяко излизане
от голямата, стара врата
оглеждам се, спрятам се
сякаш вън очаква ме ден,
в който ти ще се срещнеш
със мен,
пазейки последните
кутии цигари,
парче хляб и чаша кафе,
за да седнем и да потънем в
дълго тет-а-тет,
както бихме направили
в един чудесен, окъпан о
иден януари сюжет

Мина

Започваме.

„Винаги отивай далеч, защото там ще откриеш истината.“

-Албер Камю